Йордан Радичков: Човек е дълго изречение, написано с много любов, ала пълно с правописни грешки
На днешния ден - 21 януари, през 2004 година от този свят си отива един от най-талантливите и самобитни писатели на България, " мъдрецът от село Калиманица " - Йордан Радичков. Той е измежду най-големите майстори на родното слово – публицист, драматург, сценарист, художник, както и може би най-изтъкнатият представител на магическия натурализъм у нас.
Неизмеримият му гений да допира и усмихва душите и сърцата на читателите си, замахът на неговото перо, самобитният му жанр, трансформирал се в емблема за генерации български създатели, трансформира Радичков в литературно събитие.
След себе си той оставя тридесет сборника с повести и разкази, осем театрални пиеси, четири романа. Два пъти е номиниран за Нобеловата премия за литература. Произведенията му са преведени на 37 езика и издадени в 50 страни по света.
В България Радичков е притежател на редица награди, в това число огромна премия за литература „ Добри Чинтулов “ (1980), „ Аскеер “ (1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство, национална литературна награда „ Петко Славейков “ (1998), Голяма премия за литература на Софийския университет (2001). През 2000 година е удостоен с орден „ Стара планина “ първа степен за повсеместен принос в българската просвета, а през 2003 година - с Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.
Паметник на писателя зад Царския замък в София
Авторът на обичаните детски книги „ Ние, врабчетата “ (1968 г.) и „ Малки жабешки истории “ (1994 г.) е собственик на голям брой оценки освен у нас, само че и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур “ (1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда “ (1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории ” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен “ на Международния съвет на детската книга.
Незабравимите му послания оставят ослепителен и незабравим отпечатък в съзнанието на дребни и огромни. Послания, искрящи като перли в океана на българската класика. Послания, които през днешния ден още веднъж си припомняме с ентусиазъм и искрица вяра, че " това, в което най-силно вярваме, някой ден ще се сбъдне ":
1. " Да крачиш пеша по света, като си подсвиркваш повърхностно с уста - чунким може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен тип да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пеша и си подсвиркваш повърхностно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи подвига, а ти вървиш през преспите пеша, като си подсвиркваш най-небрежно - чунким може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, демонстрира безмълвно своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пешком сред пчелите, тревата постепенно се изправя след петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно. " ( " Ние, врабчетата " )
2. " Надеждите ни така са се пръквали по пасищата и отново по пасищата са издъхвали. Много очаквания помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше цялостно с очаквания. Те се раждаха и умираха пред очите ни, само че все някъде в някое ъгълче на душата оставаше тайната религия, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите очаквания... " ( " Ланските гнезда " )
3. " Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните – това самичък съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага. " ( " Ние, врабчетата " )
4. " Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. Щом усетих, че в мене всичко заякна, взех решение да разбия пандиза. Почнах да пробвам с човката, стените на яйцето твърди, по-твърди даже от камъка. Не бях привикнал с такава работа, за първи път в живота си разбивах стените на тоя стеснен затвор и човката извънредно доста ме болеше, даже насън ме болеше, когато речех да подремна, само че не се отчайвах, а малко подремна и отново стартирам да разрушавам стените. Три седмици време се мина и една заран, както разрушавам с човката тавана на пандиза, слушам едно мощно: хряаас!, и яйцето се разполови на две. " ( " Ние, врабчетата " )
5. " Децата са ангелите на света! За мъжа дамата е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, все ще утоли жаждата си. " (в изявление за сп. " Жената през днешния ден " )
Дърворезба с облиците на Радичков в Берковица
6. " - Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е по този начин. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и дамата не е чак толкоз сигурна – сподели братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – сподели братът, който, въпреки и позастарял, още не бе женен, само че бе имал работа с една жена и таман поради това мислеше, че познава дамите. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкоз повече се изплъзва. " ( " Свирепо въодушевление " )
7. " Есента татко ми умря и тогава аз продължих да садя лъвове в равнищата и да ожънвам зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че садя лъвове, а ожънвам зайци, само че след това престанаха да се смеят й взеха да ме гледат изкривено. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е нагоре от нас! За да угодя на съседите, се отхвърлих от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да приказват зад тила ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не би трябвало да чувам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та въпреки и да жънеш зайци! Може би един ден ориста ще те възнагради и измежду мършавите зайци в твоята равнища ще те срещне умерено лъвът. Бог да те благослови! " ( " Домашна тетрадка " )
8. " Всеки човек е поука за другите - добра или неприятна. " ( " Скакалец " )
Връх Радчиков на о. Ливингстън
9. " Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности. ” ( " Домашна тетрадка " )
10. " Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата ѝ са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! " ( " Ние, врабчетата " )
Неизмеримият му гений да допира и усмихва душите и сърцата на читателите си, замахът на неговото перо, самобитният му жанр, трансформирал се в емблема за генерации български създатели, трансформира Радичков в литературно събитие.
След себе си той оставя тридесет сборника с повести и разкази, осем театрални пиеси, четири романа. Два пъти е номиниран за Нобеловата премия за литература. Произведенията му са преведени на 37 езика и издадени в 50 страни по света.
В България Радичков е притежател на редица награди, в това число огромна премия за литература „ Добри Чинтулов “ (1980), „ Аскеер “ (1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство, национална литературна награда „ Петко Славейков “ (1998), Голяма премия за литература на Софийския университет (2001). През 2000 година е удостоен с орден „ Стара планина “ първа степен за повсеместен принос в българската просвета, а през 2003 година - с Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.
Паметник на писателя зад Царския замък в София
Авторът на обичаните детски книги „ Ние, врабчетата “ (1968 г.) и „ Малки жабешки истории “ (1994 г.) е собственик на голям брой оценки освен у нас, само че и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур “ (1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда “ (1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории ” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен “ на Международния съвет на детската книга.
Незабравимите му послания оставят ослепителен и незабравим отпечатък в съзнанието на дребни и огромни. Послания, искрящи като перли в океана на българската класика. Послания, които през днешния ден още веднъж си припомняме с ентусиазъм и искрица вяра, че " това, в което най-силно вярваме, някой ден ще се сбъдне ":
1. " Да крачиш пеша по света, като си подсвиркваш повърхностно с уста - чунким може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен тип да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пеша и си подсвиркваш повърхностно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи подвига, а ти вървиш през преспите пеша, като си подсвиркваш най-небрежно - чунким може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, демонстрира безмълвно своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пешком сред пчелите, тревата постепенно се изправя след петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно. " ( " Ние, врабчетата " )
2. " Надеждите ни така са се пръквали по пасищата и отново по пасищата са издъхвали. Много очаквания помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше цялостно с очаквания. Те се раждаха и умираха пред очите ни, само че все някъде в някое ъгълче на душата оставаше тайната религия, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите очаквания... " ( " Ланските гнезда " )
3. " Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните – това самичък съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага. " ( " Ние, врабчетата " )
4. " Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. Щом усетих, че в мене всичко заякна, взех решение да разбия пандиза. Почнах да пробвам с човката, стените на яйцето твърди, по-твърди даже от камъка. Не бях привикнал с такава работа, за първи път в живота си разбивах стените на тоя стеснен затвор и човката извънредно доста ме болеше, даже насън ме болеше, когато речех да подремна, само че не се отчайвах, а малко подремна и отново стартирам да разрушавам стените. Три седмици време се мина и една заран, както разрушавам с човката тавана на пандиза, слушам едно мощно: хряаас!, и яйцето се разполови на две. " ( " Ние, врабчетата " )
5. " Децата са ангелите на света! За мъжа дамата е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, все ще утоли жаждата си. " (в изявление за сп. " Жената през днешния ден " )
Дърворезба с облиците на Радичков в Берковица
6. " - Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е по този начин. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и дамата не е чак толкоз сигурна – сподели братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – сподели братът, който, въпреки и позастарял, още не бе женен, само че бе имал работа с една жена и таман поради това мислеше, че познава дамите. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкоз повече се изплъзва. " ( " Свирепо въодушевление " )
7. " Есента татко ми умря и тогава аз продължих да садя лъвове в равнищата и да ожънвам зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че садя лъвове, а ожънвам зайци, само че след това престанаха да се смеят й взеха да ме гледат изкривено. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е нагоре от нас! За да угодя на съседите, се отхвърлих от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да приказват зад тила ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не би трябвало да чувам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та въпреки и да жънеш зайци! Може би един ден ориста ще те възнагради и измежду мършавите зайци в твоята равнища ще те срещне умерено лъвът. Бог да те благослови! " ( " Домашна тетрадка " )
8. " Всеки човек е поука за другите - добра или неприятна. " ( " Скакалец " )
Връх Радчиков на о. Ливингстън
9. " Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности. ” ( " Домашна тетрадка " )
10. " Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата ѝ са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! " ( " Ние, врабчетата " )
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ